"КОСМИЧЕСКОТО ВРЕМЕ"
(МАЛЪК СПРАВОЧНИК)

ГАЛАКТИЧНИ КОСМИЧЕСКИ  ЛЪЧИ (ГКЛ)

Частици с висока енергия (> 10 мегаелектронволта ) образуващи се в далечния космос  в  резултат на мощни физически процеси. Техни източници са ядрата на галактиките, неутронните звезди, избухванията на свръхнови звезди, квазарите, черните дупки и др.  В земната атмосфера се поглъщат основно  на височините на стратосферата и най-вече около 30-40 км над земната повърхност.  Те са основен източник на т.нар. "космогенни радиоизотопи" в атмосферата и на повърхността на Земята - такива като въглерод-14, берилий-10, хлор-35 и др.  Потокът им, който навлиза в  атмосферата на Земята силно варира в обратна зависимост от нивото на слънчевата активност, тъй като  слънчевият вятър  частично екранира и поглъща ГКЛ. Тази обратна връзка между слънчевата активност и потока  на ГКЛ  се нарича  "Форбуш- ефект". 


Форбуш -затихвания (FD) - съществено относително намаляване на потока на ГКЛ, измерван он наблюдателния пункт в резултат от големи изхвърляния на слънчева коронална маса (CME). FD-събитията обикновено са свързани с мощни и много мощни слънчеви изригвания ( клас M5.0 или по-висок).

Потокът на ГКЛ играе важна роля  за баланса на малките газови компоненти в атмосферата на Земята (озон, азотни окиси и др), а така също за образуването на електрически заряди, аерозоли и облачност в ниската атмосфера.